The Tech Interview Behind the Scenes: Иван Кадиев

Започнах със софтуерни проекти на свободна практика, като поемах различни типове задачи, за да натрупам опит и да разбера какво ми харесва най-много.

Когато започна COVID, трябваше да си намеря постоянна работа и търсенето на работа всъщност се превърна в моята работа. Търсех обяви и кандидатствах от 9 до 17 часа всеки ден. Никога няма да забравя, че изпратих над 300 кандидатури и до днес само една компания ми отговори - тази, към която в крайна сметка се присъединих. Оттам нататък работих в няколко американски компании като full-stack software developer и архитект, а с времето този път ме доведе до сегашната ми позиция на Технически директор.

Преминал съм успешно през повечето интервюта, на които съм бил. Повечето от тях бяха сравнително стандартни и не особено предизвикателни.

Най-странното интервю беше с международна компания, която очевидно изобщо не беше заинтересована да ме наеме. Интервюиращият бързаше, не беше в настроение и зададе около десет много бързи въпроса относно определени технологични съкращения.

Казах, че не си спомням какво означават и попитах дали може да сподели пълните наименования. Интервюиращият не се съгласи и ми каза, че не съм подходящ за позицията. След това проверих съкращенията и се оказа, че всъщност знаех почти всички от тях.

Най-доброто интервю, което съм имал, беше проведено от софтуерен архитект.

Аз самият бях в началото на професионалния си път като архитект и той го забеляза. Реши да пропуснем подготвените live coding въпроси. Вместо това ме попита какво съм имплементирал от гледна точка на софтуерна архитектура в предишната си работа. Проведохме много смислен и дълбоко технически разговор, в който наистина ми беше дадена възможност да покажа знанията и опита си в детайли. Благодарение на това успях наистина да го впечатля. Никога няма да забравя това интервю.

Най-важните умения са способността да мислиш и да се адаптираш.

Програмните езици и библиотеките винаги могат да се научат, но мотивацията, страстта и лоялността - не.

Един кандидат изпъква, когато тези качества ясно се виждат. Той трябва да покаже сериозно любопитство, поемане на отговорност и желание за развитие, а не просто да изрежда buzzwords като HashMap.

Всяко интервю е различно.

Обикновено има една и съща начална отправна точка, но разговорът може да поеме в много посоки в зависимост от кандидата. Въпросите, задачите и динамиката на интервюто се променят спрямо неговите опит, умения, начин на мислене и изразяване.

Добрите комуникационни умения са поне толкова важни, колкото и техническите.

Без способността да комуникираш ясно е много трудно да предадеш идеите и начина си на мислене. Комуникацията влияе на всичко - от това как обясняваш предишни проекти до това как си сътрудничиш с екип в реална работна среда.

Съвместимостта на кандидатите с фирмената култура е ключова.

Всяка компания има своя собствена култура и ценности, а кандидатите се оценяват в този контекст. Целта е да се прецени дали нагласите, очакванията и начинът на работа на определения кандидат съвпадат с начина, по който функционират екипът и компанията.

Напоследък много честа грешка е прекаленото използване и разчитане на AI (ИИ), независимо дали кандидатът се опитва да го скрие или го използва открито.

Личи си, когато получаваме прекалено сложни и прекалено детайлни отговори на много прости въпроси. По време на интервю искаме да мислиш и анализираш в реално време, а не просто да четеш или повтаряш нещо, генерирано другаде. Подготовката трябва да е насочена към разбиране на концепции, упражняване на решаване на проблеми и готовност да обосноваваш собственото си мислене.

Днес има безкрайно много източници за учене - онлайн курсове, документация, AI инструменти и много други.

Най-важният фактор обаче е реалният опит.

Започни да работиш по нещо (което наистина ти е интересно) и по пътя естествено ще срещаш проблеми. Именно тези проблеми са истинските възможности за учене и надграждане.

Най-лошите интервюта винаги са тези, на които кандидатът изобщо не се появява. Или тези, в които се включва, но почти не говори през целия разговор.

В такива ситуации нищо добро не може да се получи.

Най-добрите интервюта са, когато кандидатът успее да ме накара да се замисля по-дълбоко върху дадена тема или дори да ме предизвика по някакъв начин. Тези интервюта са рядкост, но са наистина пълноценни и запомнящи се.

Подходът към решаването на проблем е много по-важен от чистото теоретично знание. Теорията винаги може да се подобри с времето, но любопитството и истинският интерес към разбирането на нещата - не.

Начинът, по който човек разсъждава върху непознат проблем, казва много повече от това дали е наизустил дадена дефиниция.

За техническите позиции, особено ако аз съм интервюиращият, честно казано е трудно да се подготвиш по традиционния начин.

Или вече си развил уменията си за мислене и решаване на проблеми, или не си. Разбира се, можеш да преговориш основите, но ключовото е как мислиш, а не какво си наизустил.

Случвало ми се е да интервюирам кандидат, който се включи с официална риза, но явно надолу е бил с къси панталони.

В средата на интервюто трябваше да стане за момент и беше напълно забравил за избора си на облекло. Беше изключително трудно да не се усмихна или засмея и да запазя сериозен и професионален тон до края на интервюто.