The Tech Interview Behind the Scenes: Станимир Ферадов

The Tech Interview Behind the Scenes е поредица на HRlabs.
Нека погледнем зад кулисите на техническия интервю процес от гледната точка на интервюиращите.
Целта ни е да предоставим на кандидатите ценни съвети и препоръки директно от професионалистите, които провеждат интервюта за различни технически роли.

„Качествата, които най-много ценя в кандидатите, са честността и прозрачността.“, споделя Станимир Ферадов, Lead Solution Architect в Costa Coffee.

Разкажи повече за твоя кариерен път.

Още от гимназията имам страст към компютрите и тяхната вътрешна работа – прекарвах свободното си време в изследване на хардуера, изучаване на неговата функционалност и следене на последните иновации в индустрията. Завърших и онлайн курсове по професионално премахване на зловреден софтуер, което ми позволи да помогна на над 100 души по целия свят още докато бях в гимназията.

След шест години в сферата на продажбите реших да се върна към своята страст – този път с фокус върху софтуерната разработка. Година и половина по-късно започнах кариерата си в малка компания, където имах привилегията да работя с изключителни професионалисти, които ме вдъхновиха със своя ангажимент към непрекъснатото учене и дълбокото техническо разбиране.

Оттогава съм участвал в различни проекти – от големи CRM системи до IoT платформи и корпоративни решения, като основно работя с Microsoft технологии (.NET и Azure). В кариерата си съм поемал различни роли, включително full-stack инженер, ръководител на екип, технически лидер и архитект на решения. Това ми е позволило да изградя цялостна перспектива върху софтуерната разработка и дизайна на системи.

Участвал съм и в няколко странични проекта, които са положили основите на обещаващи стартъпи, както и в създаването на решения, които и до днес улесняват бизнес процесите на множество големи организации.

В ролята си на кандидат, имал ли си странни интервюта? А такива, които са те впечатлили?

За щастие, не съм имал много странни интервюта, въпреки че няколко са ми оставили трайно впечатление. Едно от тях, което се откроява, беше сесия за писане на код в реално време, където интервюто започна с кратко представяне – по-малко от минута – преди директно да преминем към програмирането. Трябваше да пиша код дистанционно на компютър на друг човек, който имаше сериозно забавяне и накъсване, което направи цялото преживяване изключително объркващо. Въпреки че многократно споменавах, че не мога да виждам половината от това, което пиша, заради забавянето, направих всичко възможно да завърша задачата. Както се очакваше, не преминах интервюто, но най-силно впечатление ми остави пълната липса на ангажираност – така и не почувствах, че общувам с истински хора.

От друга страна, най-впечатляващото интервю, което съм имал, беше за компания, в която по-късно работих близо две години. Процесът се състоеше от три основни етапа с пет различни стъпки, комбиниращи оценка на културното съответствие и техническите умения. Финалният етап беше особено запомнящ се, тъй като съчетаваше проектиране на решения със сесия за писане на код в реално време. По време на този разговор обсъждахме различни архитектурни възможности, анализирахме предизвикателствата на първоначалното решение и разглеждахме как то може да бъде адаптирано към нови сценарии. Беше страхотно преживяване и във всеки момент се усещаше като истинска техническа дискусия с колега, а не като едностранна оценка. Този подход ясно демонстрира ангажираността на компанията към наемането на хора, които решават проблеми, а не просто разработчици, които могат да пишат код.

Какви умения и качества търсиш най-вече в един кандидат? Как кандидатът може да изпъкне в рамките на интервюто?

Винаги съм ценял кандидати, които се фокусират върху решаването на проблеми чрез технологии, а не просто върху писането на код. Според мен, софтуерното инженерство има много общо с изкуството – ние сме занаятчии, които прилагат модели и стилове, за да се справят с предизвикателства. Въпреки това, не сме ограничени само до тези подходи; винаги имаме свободата да изследваме алтернативни решения, които по-добре отговарят на дадената ситуация. Хората с мислене, насочено към решаване на проблеми, приемат предизвикателствата, търсят ефективност и се стремят да създават прости, но ефективни решения.

Това, което отличава един кандидат, е съчетанието от отворено мислене, готовност да оспорва идеи и силно желание за непрекъснато учене. Идеалният кандидат не се страхува да прави грешки, а ги разглежда като възможности за учене. Той трябва да може ясно да изразява начина си на мислене, да участва в смислени дискусии и активно да търси разбиране за концепции, които са му неясни. Проявата на любопитство, адаптивност и проактивен подход към решаването на проблеми го отличава от останалите.

Какви въпроси обикновено задаваш в техническите интервюта? Има ли конкретни задачи или проблеми, които често използваш за оценка на кандидатите?

Въпросите и задачите, които използвам в техническите интервюта, зависят от кандидата и ролята, за която кандидатства. Въпреки това, общият ми подход е да насърчавам дискусия, а не просто да оценявам отговорите. Започвам с основни теми и постепенно увеличавам сложността чрез последващи въпроси. Този метод помага да се насочи мисловният процес на кандидата, стимулира критичното му мислене и предоставя допълнителен контекст, който го подпомага по време на интервюто.

С напредването на разговора и когато кандидатът се почувства по-комфортно, въвеждам по-напреднали въпроси – основно с цел да оценя дълбочината на неговите знания. Винаги обаче се старая въпросите да бъдат свързани с реални сценарии.

Техническата оценка обикновено представлява балансирана комбинация от теми, свързани със специфични езици за програмиране или фреймуъркове, и по-широки принципи на софтуерния дизайн и архитектура. Съотношението между тях зависи от опита и предходния професионален път на кандидата, което позволява персонализирана и смислена оценка.

Колко e важно кандидатът да има добри комуникационни умения? Как те оказват влияние върху цялостното интервю?

Комуникационните умения са едно от най-важните качества на един кандидат. Както вече споменах, съвременното софтуерно разработване не се свежда само до проектиране и писане на код в изолация – почти винаги включва сътрудничество в екипи с различни размери и структури. Освен това, комуникацията с бизнес заинтересованите страни става все по-важна за разработчиците от всички нива.

Кандидат с добри комуникационни умения може по-ефективно да работи с колеги по различни проекти и да се адаптира към различни обстоятелства. Той може ясно да изразява потенциални проблеми, да допринася ефективно в критични ситуации и да насърчава работата в екип. Освен това, добрите комуникатори са по-способни да менторират другите, да обясняват идеите си ясно и да подкрепят дискусиите с конкретни примери от своя опит.

С развитието на инструментите за разработка, базирани на изкуствен интелект, ролята на софтуерните инженери все повече се насочва към по-надзорна функция. В този преход способността да се формулират ясно цели, да се изразяват идеи сбито и да се дава смислена насока, ще бъде от ключово значение за повишаване на продуктивността и създаване на по-голямо въздействие в екипите.

Каква роля играе културната съвместимост при вземането на решение за наемане? Как оценяваш дали кандидатът ще се впише добре в екипа?

За мен културната съвместимост на един кандидат е изключително важен фактор, но често се пренебрегва. Дори висококвалифицирани професионалисти с изключителна техническа експертиза могат да имат минимално или дори отрицателно въздействие върху динамиката и сплотеността на екипа, ако не се вписват в неговата култура.

Основните показатели за добро културно съответствие включват желание за непрекъснато учене, способност да приема и прилага обратна връзка, готовност да оспорва идеи по конструктивен начин, откритост към нови перспективи и ангажираност към успеха на екипа. Чрез дискусии и въпроси, базирани на предишен опит, кандидатите често могат да покажат дали са проявявали тези качества в предишните си роли.

Какви са най-честите грешки, които кандидатите допускат по време на интервю? На какво би посъветвал кандидатите да наблегнат при подготовката за интервю?

Интервютата са сложен процес и има няколко често срещани грешки, които кандидатите допускат – много от тях оставят трайно негативно впечатление у интервюиращите, включително у мен.

Една от най-основните, но чести грешки, е закъснението или непредупреждаването на интервюиращия, ако не можете да присъствате в уговореното време. Кандидатите трябва винаги да помнят, че интервютата са двупосочен процес и липсата на професионализъм от едната страна влияе и на другата. Уважението към времето на интервюиращия е ключов елемент за оставяне на добро впечатление.

Друга често срещана грешка е недостатъчната подготовка. Подготовката не се изчерпва само с освежаване на техническите знания – тя включва и проучване на компанията и подготвяне на смислени въпроси. Кандидатите трябва да се интересуват от аспекти като структура на екипа, процеси на сътрудничество, възможности за самообучение и кариерно развитие, цикли на оценка на представянето и целите на компанията. Това е особено важно при продуктови компании или такива в ранен етап на развитие, където разбирането на по-голямата картина може да бъде от полза.

Освен това, много кандидати допускат грешката да възприемат интервюто като строго формална сесия с въпроси и отговори, вместо като значима дискусия. Въпреки че стресът е естествена част от процеса, важно е той да бъде управляван. Ако кандидатът не е сигурен в отговора си, е много по-добре да обясни мисловния си процес, да изследва потенциални решения и да аргументира възможностите, отколкото да мълчи или да дава бърз, несериозен отговор.

Тясно свързано с това е и умението да се поставят под въпрос предположенията и да се търси яснота. Когато кандидатът се сблъска със сложен или двусмислен въпрос, той трябва да потвърди разбирането си, преди да отговори – това може да стане просто чрез повторение на въпроса, за да се гарантира, че и двете страни са на една и съща вълна. Това не само помага на кандидата да обмисли въпроса правилно, но и демонстрира аналитично мислене и внимание към детайла.

Освен това кандидатите трябва да наблюдават дали интервюиращите търсят обратна връзка в края на сесията. Тъй като интервютата са двустранен процес, добрите интервюиращи често се стремят да подобрят своя подход. Даването на конструктивна обратна връзка може да бъде знак за ангажираност и професионализъм.

И накрая, кандидатите не бива да се колебаят да прекратят интервюто по-рано, ако отсрещната страна изглежда непрофесионална или незаинтересована. Вашето време е ценно и интервютата трябва да бъдат смислен обмен на информация, а не едностранен разпит. Ако интервюиращите са фокусирани единствено върху идентифицирането на слабости, вместо върху оценката на силните ви страни, това може да е знак, че културата на компанията не е подходяща за вас.

Какви съвети би дал на кандидати, които искат да подобрят техническите си умения? Има ли ресурси, които би препоръчвал?

През цялата си кариера основният ми фокус винаги е бил върху изграждането на стабилна основа в компютърните науки и разбирането на функционирането на мащабни системи. Солидното познаване на компютърните основи предоставя необходимия контекст за справяне с по-сложни теми.

Следващата ключова стъпка е овладяването на структури от данни и алгоритми, тъй като те са гръбнакът на съвременното софтуерно развитие. След като тези основи са поставени, преминаването към по-високите нива, като дизайн и интеграционни модели, е от решаващо значение, защото те са неразделна част от изграждането на мащабируеми и поддържаеми системи.

Силно подкрепям модела на T-образния разработчик – специализация в определен технологичен стак, съчетана с широко разбиране на други технологии. Дълбокото владеене на конкретен стак позволява на разработчика да решава сложни проблеми ефективно, докато познаването на един или два допълнителни програмни езика, особено базирани на различни парадигми, разширява способностите за решаване на проблеми и подобрява процеса на вземане на решения. По-задълбоченото разбиране на избрания технологичен стек изгражда увереност и адаптивност в реални ситуации.

Що се отнася до учебните ресурси, винаги съм предпочитал книги, които се фокусират върху основни принципи, а не върху специфични за дадена технология реализации. Технологиите се развиват бързо, затова разбирането на фундаментални концепции – като например как работи управлението на паметта (garbage collection) на високо ниво – е далеч по-ценно от запаметяването на синтаксис или характеристики на конкретна технология. Последните могат да се променят често, но основните принципи остават приложими в различни платформи.

Напоследък намирам за полезни и някои YouTube канали, когато става въпрос за следене на тенденциите и новостите в индустрията. Въпреки това, избягвам създатели на съдържание, които се фокусират основно върху "нашумели" теми, тъй като те често се въртят около отдавна утвърдени модели или незначителни синтактични промени, без да предлагат съществена дълбочина. Вместо това, предпочитам ресурси, които обясняват основните механизми на технологиите, осигурявайки по-цялостно и дългосрочно разбиране.

Сподели повече за най-добрите (или най-лошите) интервюта, които си провеждал.

Най-добрите интервюта, които съм провеждал, винаги са били под формата на дискусии, а не на стриктни Q&A сесии. Силен кандидат не е непременно този, който помни перфектно синтаксиса на даден език или рамка, а този, който демонстрира способност за критично мислене и търсене на ефективни решения. Срещал съм кандидати, чиито технически познания в даден стак не бяха напълно актуални, но които показаха изключително разбиране на основните концепции и подходи за решаване на проблеми.

Един от най-запомнящите се моменти беше техническо интервю с live coding сесия, в която кандидатът реши сложни проблеми с такава бързина и прецизност, че надмина по-опитни професионалисти. Способността му да разбива проблемите на по-малки части, да се адаптира бързо и да пише ефективен код ми направи силно впечатление.

За щастие, не съм имал много негативни интервюта. В повечето случаи, когато кандидатът не се е представял добре, това е било поради липса на достатъчен опит за конкретната роля, затруднения в изразяването на мислите на изисквания език или неспособност да демонстрира напълно потенциала си под напрежение. Макар тези ситуации да могат да бъдат разочароващи, ги разглеждам като възможности за кандидатите да натрупат опит и да се подготвят по-добре за бъдещи интервюта.

Как оценяваш кандидата по време на интервюто – базирано само на теоретичните му познания или за теб е определящ подходът му към решаване на казуса/задачата? Какви други фактори вземаш предвид при вземане на решение?

Определянето на качествата на един кандидат по време на интервю е цялостен процес, който взема предвид множество фактори – комуникационни умения, способност за решаване на проблеми и теоретични познания. Значимостта на всеки от тези фактори зависи от нивото на позицията и опита на кандидата. Ако трябва да ги приоритизирам, на първо място бих поставил умението за решаване на проблеми, заедно с комуникационните умения, докато техническите знания биха били второстепенни – освен в случаите, когато дълбоката техническа експертиза в определен технологичен стак е от решаващо значение за ролята.

Качествата, които най-много ценя в кандидатите, са честността и прозрачността. Тези характеристики създават основата за силно сътрудничество в екипа и спомагат за изграждането на реалистични очаквания и от двете страни.

Накрая, вземам предвид и предишния професионален опит на кандидата, както и причините за смяната на работни места. Не вярвам, че продължителността на престоя в дадена компания сама по себе си е ключов показател за потенциала на кандидата, стига той да може ясно да обясни мотивите си за преминаване между различни роли. Срещал съм отлични професионалисти, които са сменяли работни места по-често за кратък период, но поради причини като несъвместима фирмена култура, проблеми в управлението или специфични проектни затруднения – особено когато ръководството не е било склонно да се справи с основните предизвикателства или да осигури яснота. В такива случаи разбирането на тяхната гледна точка помага да се оцени как подхождат към предизвикателствата на работното място и как вземат кариерни решения.