The Tech Interview Behind the Scenes: Константин Петров

The Tech Interview Behind the Scenes е поредица на HRlabs.
Нека погледнем зад кулисите на техническия интервю процес от гледната точка на интервюиращите.
Целта ни е да предоставим на кандидатите ценни съвети и препоръки директно от професионалистите, които провеждат интервюта за различни технически роли.

„Важно е да покажеш страст към това, което правиш, и желание да надграждаш уменията си постоянно.", споделя Константин Петров, Lead DevOps Engineer в Ship.Cars.

Разкажи повече за твоя кариерен път. 

Първоначално, кариерата ми беше насочена към телекомуникациите, тъй като това беше специалността ми в университета. Започнах като NOC оператор, а по-късно работех и като PreSales инженер. След това се присъединих към първия дигитален център в България – мястото, където реално започна развитието ми като Cloud/DevOps инженер.

Паралелно с това преминах курс по програмиране и след завършването му се изправих пред дилема – дали да продължа в сферата на автоматизацията и поддръжката на инфраструктура, или да се насоча към програмирането. В крайна сметка избрах DevOps, благодарение на съвета на мениджър и семеен приятел.

Скоро след това започнах като Junior DevOps инженер. С годините преминах през различни роли, като постепенно започнах да управлявам екипи и стигнах до позицията на Head. Като винаги съм се стремял да остана близо до техническата страна на работата, дори и когато отговарях за хора и процеси.

В ролята си на кандидат, имал ли си странни интервюта? А такива, които са те впечатлили?

Не бих казал, че съм имал много странни интервюта, но едно определено се отличи. Интервюто започна директно със споделяне на екрана за live coding, без каквото и да е въведение или контекст. Преди това бях говорил с HR, но техническата част беше представена твърде повърхностно и изобщо не беше споменато, че ще има live coding.

А що се отнася до впечатляващи интервюта – едно наистина се откроява.

По време на разговор с бъдещия ми мениджър, той разбра, че съм преминал курс по програмиране. Вместо просто да отбележи това, той сподели личния си опит – как е бил дълги години Java програмист и след това се е преориентирал към DevOps. Според него, програмирането изисква задълбочаване в една конкретна технология, докато DevOps те принуждава постоянно да учиш нови неща и да мислиш стратегически – като в шах.

Това интервю не само ме убеди да поема по пътя на DevOps, но и постави началото на едно страхотно професионално партньорство – впоследствие с този мениджър работихме заедно в три различни компании.

Какви умения и качества търсиш най-вече в един кандидат? Как кандидатът може да изпъкне в рамките на интервюто?

Зависи от позицията, за която търсим човек.

При Junior до Mid-level кандидати, основното, което ценя, е мотивацията за учене, умението да работят в екип и желанието да споделят знания. Освен това очаквам базови познания в scripting, networking, Cloud технологии, Terraform и Kubernetes.

При Senior позициите очакванията са сходни по отношение на личните качества, но техническите изисквания са по-високи. Много ценен е и реалният опит в критични ситуации – например кандидат, който е преживял поне един сериозен downtime. Това говори, че може да остане спокоен и ефективен, когато нещата се объркат – нещо ключово за един опитен инженер.

Кандидатът може да изпъкне по много начини – например чрез история за това как се е справил с предизвикателна ситуация, чрез разработено собствено решение като Terraform модул или автоматизационен скрипт, или чрез активен принос към open source проекти. Важно е да покажеш страст към това, което правиш, и желание да надграждаш уменията си постоянно.

Какви въпроси обикновено задаваш в техническите интервюта? Има ли конкретни задачи или проблеми, които често използваш за оценка на кандидатите?

Отново – зависи от нивото на кандидата.

При по-неопитните инженери, обикновено давам задача преди интервюто, която обсъждаме по време на интервюто. Целта не е толкова самото решение, колкото да разбера как мисли човекът. По време на дискуцията задавам въпроси свързани с основните технологии – като Git, CI/CD, Terraform, Kubernetes, мониторинг и логинг.

При по-опитните кандидати, интервюто е много повече разговор – задълбаваме в техни предишни проекти и решения, които са имплементирали. Като също така се обсъждат и основните технологии, но с повече детайли.

Колко важно е кандидатът да има добри комуникационни умения? Как те оказват влияние върху цялостното интервю?

За мен комуникационните умения са изключително важни – независимо от нивото на кандидата. В един екип, особено в DevOps ролите, добрата комуникация е това, което свързва хората, процесите и технологиите. Често работим в пресечната точка между development, QA и operations, така че е критично инженерът да може ясно да обяснява идеи, да задава правилните въпроси и да споделя знания.

В интервюто това личи още от самото начало – не само как кандидатът отговаря, дали може да обясни технически концепции по разбираем начин, и как се справя в разговор, а не просто в монолог.

Каква роля играе културната съвместимост при вземането на решение за наемане? Как оценяваш дали кандидатът ще се впише добре в екипа?

Бих казал, че културната съвместимост е може би най-важният и същевременно най-трудният за преценка елемент в процеса на подбор.

Един кандидат може да е изключително силен технически, но ако е трудно да се работи с него – това неизбежно се отразява негативно на целия екип. В дългосрочен план, това води до повече напрежение, по-ниска ефективност и дори текучество.

Какви са най-честите грешки, които кандидатите допускат по време на интервю? На какво би посъветвал кандидатите да наблегнат при подготовката за интервю?

Една от най-честите грешки, които забелязвам, е желанието на кандидатите да отговорят на всичко – дори когато не са сигурни. Като в този си стремеж отговарят нерелеватни неща, които имат обратен ефект. 

Друг проблем е, когато кандидатите отговарят с по една две думи на въпросите.

И най-фрапиращата грешка според мен е добавянето в CV-то си на технологии, които не са ползвали и са пробвали да наизустят.

Бих посъветвал кандидатите да наблегнат на няколко неща в подготовката си:

• Да си прегледат основните концепции и технологии, особено ако в описанието на позицията има конкретни изисквания;

• Да помислят предварително за примери от реалния си опит – успехи, трудни ситуации, грешки и какво са научили от тях;

Какви съвети би дал на кандидати, които искат да подобрят техническите си умения? Има ли ресурси, които би препоръчвал?

Бих препоръчал да се заложи на практика, а не само на теория.

Да се ползват курсове от платформи като KodeKloud, Udemy или YouTube, но задължително да се изграждат собствени проекти и лабове.

Сподели повече за най-добрите (или най-лошите) интервюта, които си провеждал?

Най-добрите интервюта за мен са тези, в които разговорът тече естествено – кандидатът не чака само въпроси, а сам влиза в детайли, споделя примери, разказва за решения, които е взимал.

Едно от най-запомнящите се интервюта беше с момче на 19 години, което вече имаше пет години опит – беше започнало да работи още на 14 годишна възраст във фирмата на чичо си. Впечатли ме не само с технически знания, а и с подхода, увереността и желанието да се учи.

От другата страна – най-трудните интервюта са с кандидати, които отговарят с „Да“, „Не“, „Работил съм с това“, без да дават допълнителен контекст. Дори и при допълнителни въпроси, комуникацията остава затворена, което прави оценката почти невъзможна.

Как оценяваш кандидата по време на интервюто – базирано само на теоретичните му познания или за теб е определящ подходът му към решаване на казуса/задачата? Какви други фактори вземаш предвид при вземане на решение?

По време на интервю гледам как мисли, как структурира решенията си и дали може да направи аналогия с познати технологии, дори ако не е работил директно с дадената.

Обръщам внимание и на това как комуникира – дали обяснява ясно, дали е открит, и как би се вписал в екипа.

Сподели забавна история от опита ти на интервюиращ :)

Веднъж интервюирах млад кандидат, който явно не беше преминавал през много интервюта.

През цялото време ми говореше на “брат” и почти след всеки отговор на  въпрос казваше, че се отнася за преднишния.